Ще стрим завод

Ще строим завод,
огромен завод,
със яки
      бетонни стени!
Мъже и жени,
народ,
ще строим завод
за живота!

Децата ни мрат
в отровната смрад,
без слънце,
в задушни коптори.
Светът е затвор.
Мъже и жени, народ,
ни крачка назад!
Ще строим завод
за живота!

Децата ни мрат
в задушната смрад
със жадни за слънце очи.
А ние? – Бездушно
превиваме врат
и мълчиме,
позорно мълчим.
Прокарахме мрежи
и в тях укротена тече,
да, нашата кръв
преминава
        в проводните мрежи
                         и движи живота
а той ни помита,
              влече
и ние го гледаме
               с тъпа, наивна
                            небрежност.
Със нокти дълбахме скалите.
             В гранита
                     тунели пробихме.
Опасахме с релси земята,
                      в недрата й
всичко открихме.
Антени замрежват небето,
                      където
в мъглите
        забити
са небостъргачи,
а още нагоре в простора
                    стоманени
                           гарвани
                                грачат.
Другари,
      да бъдем наясно –
не удрям клеймо
              на прогрес
и знам прекрасно,
че не прогреса е, който ни души.
         И ние не ще го рушим. –

Ще строим завод,
огромен завод,
със яки
      бетонни стени.
Мъже и жени,
          народ,
ще строим завод за живота!